Каква е съдбата на оцелелите от „Титаник“ българи?
Преди повече от век във водите на Атлантическия океан се случва една от най-големите произшествия в историята на корабоплаването. Почти няма човек, който да чуе името „ Титаник “ и да не го побият тръпки - незабавно вършим асоциация с доста изгубени човешки животи. Трагедията, разиграла се на борда на презокеанския лайнер Титаник след конфликта му с айсберг, отеква през целия този век, който ни дели от нея, и доближава до нас, с цел да ни подсети какъв брой непредвидим може да бъде животът понякога и каква е цената на човешките неточности, пише edna.bg.
Въпреки всичко трагичната история за най-луксозния за времето си кораб и неговите пътници има странна притегателна мощ. Повече от 100 години след неговото поглъщане, „ Титаник “ към момента мощно ни вълнува, продължаваме да го изследваме и да се връщаме обратно към време, в което даже не сме живели, само че което е оставило своя отпечатък върху нас. Ако сте точно от тези хора, то документалният филм " Титаник: Останките описват ", който можете да откриете в богатата Видеотека VOD – част от ТВ платформата на EON, ще ви потопи в океанските води, с цел да ви разкрие какво се случва сега с най-известните корабни остатъци в света.
Днес обаче ще останем над водната повърхнина, с цел да ви разкрием историята на група невероятни мъже, на няколко българи, които са били от дребното хора, които са съумели да изрекат думите " Аз оцелях след Титаник! ".
След като прочетете за тях, може да отидете в специфичната видеотека на EON и да научите още неподозирани секрети за „ Титаник “.
Официално се знае, че от 2208 души на борда на „ Титаник “ 38 са били българи. В реалност обаче българите на кораба са били повече - 38 са просто изплатените обезщетения. Близките на починалите българи получават от плавателната акция „ Уайт Стар Лайн “ пари и по два чувала брашно като отплата за изгубените животи.
Повечето български пасажери били от планинските региони на Троянско, Тетевенско и Ловешко. Били на възраст сред 25 и 35 години и с последна дестинация Чикаго. Това, че са плавали на борда на най-големия, бърз и първокласен транспортен съд при започване на предишния век не значи, че те са били заможни. Напротив, те били просто търсещи издръжка хора, които са съзрели огромна опция. За нищо подозиращите и изпълнени с вяра българи „ Титаник “ е бил просто големият транспортен съд, който щял да ги отнесе към фантазиите им в далечна Америка.
Озовават се на борда на лайнера откакто през есента на 1911 година из Троянско и Севлиевско представители на американски компании, търсещи евтина работна ръка, увещават локалното население, че в Америка има доста пари и работа за всички. Билетът към работа в Америка обаче не бил безвъзмезден - с цел да стигнат до такава степен, жителите на селата трябвало да платят по 30 златни наполеона.
Осем индивида от село Гумощник продават нивите и добитъка си, вземат пари назаем и потеглят. Никой от тях не се връща. По време на злополуката преди среднощ на 14 април 1912 година в Гумощник след свирепа стихия се откъртва огромно парче гранит. Тъкмо върху него ще изпишат имената на осемте починали от селото.
От село Сенник се записват деветима, само че ориста дефинира с „ Титаник “ да пътуват единствено четирима - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков. След конфликта с айсберга, подгонени от нахлуващата вода, българите се качват на горните палуби, спускат се по избавителните въжета и скачат в ледовития океан - по време на злополуката температурата на въздуха е едвам 10 градуса, а на водата към 4. След злополуката живи остават единствено Златьо и Пенко.
Именно Пенко Стайков се откроява с много интересна история. След като попада в ледените океански води, той настига една лодка, желае да се качи, само че го удрят няколко пъти с греблата. Отчаяно се моли и най-после го прибират в лодката. Кораб откарва избавените в САЩ. Там Пенко скита по пристанището беден и работи като преносвач за единия самун. Със идващ транспортен съд идват негови съселяни, един от които го води в Кливланд. Започват строителството на трансконтиненталната жп линия. По това време там работи и съселянинът им - небезизвестният Дан Колов.
Скоро след това Колов става професионален играч и Пенко Стайков пътува дружно с него от шампионат на шампионат. По-късно славата ги разделя - Пенко още веднъж се захваща със строителството на жп линията, а през 1922 година се връща и в родния Сенник, където става каменар. За страдание при гърмеж го затиска скала и той умира на място.
Златьо Христов също плува след лодка, в която не желаят да го вземат, само че упорства и се държи за борда ѝ. Накрая една дама се примолила: “Дайте да спасим това момче, след това Господ ще избави нас. ” Не Господ, а британски параход, връщащ се от курс в Южна Америка прибира корабокрушенците и ги откарва назад в Англия. Въпреки преживения смут Златьо се качил на идващия транспортен съд и дошъл в Съединени американски щати. В Кливланд открива своите съселяни и работи дружно с тях. След това се връща в България.
И Пенко, и Златьо приживе изрично отхвърлят да описват за случилото се по време на злополуката, евентуално тъй като не желаят да претърпяват още веднъж този смут. И двамата оживели българи заявявали “Има майки и дами, които ще плачат! ”.
Невероятен шанс има един от оживелите пасажери на „ Титаник “, който по този начин и не съумява да се качи в точния момент на палубата. Рашо Първанов от село Садовец имал билет за лайнера, само че се улисал в почерпка в кръчмите на пристанището в Саутхемптън и пропуснал да се качи на кораба. Той се качил на идващия транспортен съд и по този начин съумял да стигне в Америка незасегнат. Общо от село Садовец на борда на „ Титаник “ умират 10 мъже. Сред останалите дадени жертви има мъже от Габрово, Дебнево, Белиш, Терзийско, Добравица, Разград, Ветрен и Копривщица.
Въпреки всичко трагичната история за най-луксозния за времето си кораб и неговите пътници има странна притегателна мощ. Повече от 100 години след неговото поглъщане, „ Титаник “ към момента мощно ни вълнува, продължаваме да го изследваме и да се връщаме обратно към време, в което даже не сме живели, само че което е оставило своя отпечатък върху нас. Ако сте точно от тези хора, то документалният филм " Титаник: Останките описват ", който можете да откриете в богатата Видеотека VOD – част от ТВ платформата на EON, ще ви потопи в океанските води, с цел да ви разкрие какво се случва сега с най-известните корабни остатъци в света.
Днес обаче ще останем над водната повърхнина, с цел да ви разкрием историята на група невероятни мъже, на няколко българи, които са били от дребното хора, които са съумели да изрекат думите " Аз оцелях след Титаник! ".
След като прочетете за тях, може да отидете в специфичната видеотека на EON и да научите още неподозирани секрети за „ Титаник “.
Официално се знае, че от 2208 души на борда на „ Титаник “ 38 са били българи. В реалност обаче българите на кораба са били повече - 38 са просто изплатените обезщетения. Близките на починалите българи получават от плавателната акция „ Уайт Стар Лайн “ пари и по два чувала брашно като отплата за изгубените животи.
Повечето български пасажери били от планинските региони на Троянско, Тетевенско и Ловешко. Били на възраст сред 25 и 35 години и с последна дестинация Чикаго. Това, че са плавали на борда на най-големия, бърз и първокласен транспортен съд при започване на предишния век не значи, че те са били заможни. Напротив, те били просто търсещи издръжка хора, които са съзрели огромна опция. За нищо подозиращите и изпълнени с вяра българи „ Титаник “ е бил просто големият транспортен съд, който щял да ги отнесе към фантазиите им в далечна Америка.
Озовават се на борда на лайнера откакто през есента на 1911 година из Троянско и Севлиевско представители на американски компании, търсещи евтина работна ръка, увещават локалното население, че в Америка има доста пари и работа за всички. Билетът към работа в Америка обаче не бил безвъзмезден - с цел да стигнат до такава степен, жителите на селата трябвало да платят по 30 златни наполеона.
Осем индивида от село Гумощник продават нивите и добитъка си, вземат пари назаем и потеглят. Никой от тях не се връща. По време на злополуката преди среднощ на 14 април 1912 година в Гумощник след свирепа стихия се откъртва огромно парче гранит. Тъкмо върху него ще изпишат имената на осемте починали от селото.
От село Сенник се записват деветима, само че ориста дефинира с „ Титаник “ да пътуват единствено четирима - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков. След конфликта с айсберга, подгонени от нахлуващата вода, българите се качват на горните палуби, спускат се по избавителните въжета и скачат в ледовития океан - по време на злополуката температурата на въздуха е едвам 10 градуса, а на водата към 4. След злополуката живи остават единствено Златьо и Пенко.
Именно Пенко Стайков се откроява с много интересна история. След като попада в ледените океански води, той настига една лодка, желае да се качи, само че го удрят няколко пъти с греблата. Отчаяно се моли и най-после го прибират в лодката. Кораб откарва избавените в САЩ. Там Пенко скита по пристанището беден и работи като преносвач за единия самун. Със идващ транспортен съд идват негови съселяни, един от които го води в Кливланд. Започват строителството на трансконтиненталната жп линия. По това време там работи и съселянинът им - небезизвестният Дан Колов.
Скоро след това Колов става професионален играч и Пенко Стайков пътува дружно с него от шампионат на шампионат. По-късно славата ги разделя - Пенко още веднъж се захваща със строителството на жп линията, а през 1922 година се връща и в родния Сенник, където става каменар. За страдание при гърмеж го затиска скала и той умира на място.
Златьо Христов също плува след лодка, в която не желаят да го вземат, само че упорства и се държи за борда ѝ. Накрая една дама се примолила: “Дайте да спасим това момче, след това Господ ще избави нас. ” Не Господ, а британски параход, връщащ се от курс в Южна Америка прибира корабокрушенците и ги откарва назад в Англия. Въпреки преживения смут Златьо се качил на идващия транспортен съд и дошъл в Съединени американски щати. В Кливланд открива своите съселяни и работи дружно с тях. След това се връща в България.
И Пенко, и Златьо приживе изрично отхвърлят да описват за случилото се по време на злополуката, евентуално тъй като не желаят да претърпяват още веднъж този смут. И двамата оживели българи заявявали “Има майки и дами, които ще плачат! ”.
Невероятен шанс има един от оживелите пасажери на „ Титаник “, който по този начин и не съумява да се качи в точния момент на палубата. Рашо Първанов от село Садовец имал билет за лайнера, само че се улисал в почерпка в кръчмите на пристанището в Саутхемптън и пропуснал да се качи на кораба. Той се качил на идващия транспортен съд и по този начин съумял да стигне в Америка незасегнат. Общо от село Садовец на борда на „ Титаник “ умират 10 мъже. Сред останалите дадени жертви има мъже от Габрово, Дебнево, Белиш, Терзийско, Добравица, Разград, Ветрен и Копривщица.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ